Красота
Rozali.com » Красота » Красота » Красиви съвети
Посветете един ден на красотата си!
Женската кожа, очи, крака, ръце, нокти, коса заслужават да бъдат поглезени поне веднъж в годината.
Не трябва да се оправдавате с грижите за съпруга, децата, кариерата, работата, че не можете да посветите един цял ден на красотата си.
Това са дежурните женски оправдания.
Запланувайте поне един ден в годината и отидете в някой наистина реномиран салон за красота. Не страдайте от скрупули, че това е разточителство, глезотия, женски капризи или излишен разход за семейния бюджет. Направете проста сметка колко пари сте похарчили през годината ей така за нищо... и ще видите, че съм права.
Заблудата на българката.
За повечето от нас е все още неестествено и почти престъпно да пропилеем цял един ден в някой център за красота. На фризьор - да, на маникюристка - да, тъй като тези посещения отнемат най-много 2-3 часа и никой не би забелязал това разхищение на време. Но да прекара цял ден в разхубавяване, било то и в “оазис" на красотата, българската жена смята за кощунство.
Ако се замислите обаче, бихте спестили много повече време с пристъпването на прага на подобно „компактно заведение", отколкото да отидете на маникюристка в “Младост”, след което с градския транспорт - при доверената си фризьорка в през пет квартала та в десетия.. Денят ви ще е наистина загубен, ако познатата ви козметичка пък живее в „Люлин".
Да не говорим колко неприятности и усложнения влече след себе си шоковото домашно саморазкрасяване. Намацаната с боя за коса мивка изисква поне 20-минутно търкане с парцал и белина. От белината току-що оформеният ви маникюр (по правило по-красив на лявата, отколкото на дясната ръка) направо отива по дяволите. Ако нямате професионален сешоар вкъщи, рискувате да хванете тендовагенит от извиването на косата с четката, а резултатът с мечтаната прическа така и да си остане нулев. Да не говорим колко много време ще погубите, ако се решите да дадете нова линия на веждите си, да епилирате подмишниците и краката, да се погрижите за лактите и петите и да си направите пилинг на лицето...
Българският мъж – враг номер едно.
„За какво ти е притрябвало да посещаваш салона за красота?"
Теоретично този въпрос би могъл да означава и скрит комплимент: „Ти наистина нямаш нужда да те разхубавяват допълнително." Но въпросът обикновено се задава от законните съпрузи. А те, макар обикновено да се заглеждат по поддържани жени, не разбират изгарящото ни желание да заприличаме на тях. И как въобще е възможно за отрицателно време да те преобразят, или по-точно да те направят на по-красива, отколкото си. Те въобще не проумяват подобни „женски прищевки" (аз нали те харесвам, защо ти е да ставаш по-хубава?) и придобиват онова тъпо изражение, когато им зададете въпроси , които започват с „Не намираш ли..." и продължават с „че съм понапълняла, че кожата ми се е сбръчкала, че имам тъмни сенки под очите" от които въпроси те направо си запушват ушите.
Защото според тях за посещението на студио за красота важи подобен принцип. И още: как ще се оставиш в ръцете на някаква козметичка? Впрочем ръцете на добрата козметичка, независимо дали е млада, или не, са живо потвърждение, че кремовете, маските и пилинг-продуктите действат безотказно. Такива кадифено меки, в повечето случаи хладни и чувствени ръце, са балсам за женското тяло и... душа. Те сякаш заглаждат не само бръчките, но и всички неприятности. Защото, както става ясно, истинският лукс на студиото за красота в никакъв случай не се състои в това да намажат тялото и лицето ви със скъпи продукти. И съвсем не е най-важното каква марка балсам или боди лосион използват в кабината, дали в състава му има морска сол, билки или водорасли и какво е фирменото наименование на мазилото. Важни са единствено илюзията за безгрижие, покоят и тоталният релакс, с които ви даряват в тези оазиси на красотата.
Именно от това женско бягство се страхуват мъжете, и по-точно - то да не ви стане навик.
Изповедта на една англичанка.
На Запад жените отделят една цяла отпуска, за да се погрижат за себе си. Ето какво разказва „еднократна" посетителка на един от най-реномираните центрове за красота, разположен в изискан, свръхлуксозен хотел:
„Още след пристигането и настаняването ни се започна с двудневен релакс-ритуал и с продължителна програма за разкрасяване на лицето стъпка по стъпка: след основното почистване и масажа следва т. нар. маскена церемония. Нанася се маската, изчаква се известно време да подейства, след което се отстранява с компреси с хладка вода и... се нанася следващата. За мен уханната пилинг-маска от слънчогледови семена и масло от мащерка бе върхът на сладоледа. Подобни двудневни „разточителства" с лицето не се случват навсякъде, а само в най-добрите салони за красота.
Сигурна съм, че през лупата, която използва козметичката, се виждат и ужасни черни точки, но моята „фея" успя да ме зарадва с присъдата: „Имате изключително чисто лице!" Направо ми се искаше да я разцелувам. Сега разбирам, че не специалната медитативна фонова музика ми бе помогнала да се отпусна напълно, а мисълта какво правят в момента моите роднини и познати: мъжът ми сигурно се разхожда с по-малкия ни син в парка или пък монтира новите кухненски полици, които купихме още миналата седмица; приятелката ми Лидия е повалена в леглото от грип; майка ми е на изморително пътешествие по магазините. А аз бях избрала най-доброто за себе си и тази мисъл ме караше да цъфтя, да се почувствам като някоя от известните личности, отсядали в този хотел.
Истинско удоволствие е да гледаш как на подобно място всички жени са еднакви: разхождат се наоколо с еднакви халати и еднакви хавлиени тюрбани на главата. Прекрасно е усещането, че поне една седмица няма да ти се налага да се състезаваш със съперниците си по красота - тук всички са дошли за едно и също - да подирят покой. Струва ти се, че всички си приличате: няма я помощта на прическите, грима, тоалетите.
Третият ден започна с тайландски масаж, чийто смисъл е да освободи енергийните блокажи в тялото. В класните салони за красота имаш удоволствието да те „обработва" истинска тайландка. „Моята" ме повали на дюшека с нежен глас, в опит да говори правилно английски: „Отпуснете се, моля." След което се зае съсредоточено и безмълвно с всяка една част от тялото ми. Масажът нямаше нищо общо с това, което очаквах (разтриване и нежно галене). Точно обратното - теглене, огъване, пукане, разтърсване, усукване - като че направо хващаше ставите ми на живо. Един час по-късно, когато тайландката привърши, всичките ми енергийни пътища бяха „свободни", а аз бях обогатила познанията си с още две неща: първо, силата на една тайландка е обратнопропорционална на теглото й, и второ, да не правиш нищо, може да бъде изключително натоварващо. И след като вече бях напълно „успокоена" и нито един квадратен сантиметър от кожата ми не остана ненамазан с крем, неепилиран, непочистен и въобще - недокоснат по приятен начин (масажирал ли е някой старателно ушите или бузите ви?!), се пристъпи към пръстите на ръцете и краката ми. Те бяха обилно намазани с крем, потопени в парафин и за капак пъхнати в специални „ръкавици", за да си „починат".
Един час, посветен само на ръцете, два часа - само на ходилата, и отделно още половин час -само на петите.
Не ми стигна време да пробвам биолифтинга и антицелулитните програми, защото „красивата" ми отпуска бе изтекла неусетно. Разбира се, този перфектно организиран разкрасителен маратон не заличи като с магическа пръчка бръчките на челото ми и тези около устните ми, но ме дари с усещането, че за три дни съм била в рая.
Е, мили дами какво е някакъв си нищожен ден в годината пред перспективата за подобно „красиво" приключение. Ако сте се решили да пристъпите прага на някой салон за красота (а у нас вече има достатъчно луксозни), не обръщайте след това внимание на подигравателното подмятане на съпруга си: „Да не би да си въобразяваш, че си станала по-красива?"
Важното е как се чувстваш, защото красотата идва отвътре.
07.03.2006/Vasha _Penelopa
Не трябва да се оправдавате с грижите за съпруга, децата, кариерата, работата, че не можете да посветите един цял ден на красотата си.
Това са дежурните женски оправдания.
Запланувайте поне един ден в годината и отидете в някой наистина реномиран салон за красота. Не страдайте от скрупули, че това е разточителство, глезотия, женски капризи или излишен разход за семейния бюджет. Направете проста сметка колко пари сте похарчили през годината ей така за нищо... и ще видите, че съм права.
Заблудата на българката.
За повечето от нас е все още неестествено и почти престъпно да пропилеем цял един ден в някой център за красота. На фризьор - да, на маникюристка - да, тъй като тези посещения отнемат най-много 2-3 часа и никой не би забелязал това разхищение на време. Но да прекара цял ден в разхубавяване, било то и в “оазис" на красотата, българската жена смята за кощунство.
Ако се замислите обаче, бихте спестили много повече време с пристъпването на прага на подобно „компактно заведение", отколкото да отидете на маникюристка в “Младост”, след което с градския транспорт - при доверената си фризьорка в през пет квартала та в десетия.. Денят ви ще е наистина загубен, ако познатата ви козметичка пък живее в „Люлин".
Да не говорим колко неприятности и усложнения влече след себе си шоковото домашно саморазкрасяване. Намацаната с боя за коса мивка изисква поне 20-минутно търкане с парцал и белина. От белината току-що оформеният ви маникюр (по правило по-красив на лявата, отколкото на дясната ръка) направо отива по дяволите. Ако нямате професионален сешоар вкъщи, рискувате да хванете тендовагенит от извиването на косата с четката, а резултатът с мечтаната прическа така и да си остане нулев. Да не говорим колко много време ще погубите, ако се решите да дадете нова линия на веждите си, да епилирате подмишниците и краката, да се погрижите за лактите и петите и да си направите пилинг на лицето...
Българският мъж – враг номер едно.
„За какво ти е притрябвало да посещаваш салона за красота?"
Теоретично този въпрос би могъл да означава и скрит комплимент: „Ти наистина нямаш нужда да те разхубавяват допълнително." Но въпросът обикновено се задава от законните съпрузи. А те, макар обикновено да се заглеждат по поддържани жени, не разбират изгарящото ни желание да заприличаме на тях. И как въобще е възможно за отрицателно време да те преобразят, или по-точно да те направят на по-красива, отколкото си. Те въобще не проумяват подобни „женски прищевки" (аз нали те харесвам, защо ти е да ставаш по-хубава?) и придобиват онова тъпо изражение, когато им зададете въпроси , които започват с „Не намираш ли..." и продължават с „че съм понапълняла, че кожата ми се е сбръчкала, че имам тъмни сенки под очите" от които въпроси те направо си запушват ушите.
Защото според тях за посещението на студио за красота важи подобен принцип. И още: как ще се оставиш в ръцете на някаква козметичка? Впрочем ръцете на добрата козметичка, независимо дали е млада, или не, са живо потвърждение, че кремовете, маските и пилинг-продуктите действат безотказно. Такива кадифено меки, в повечето случаи хладни и чувствени ръце, са балсам за женското тяло и... душа. Те сякаш заглаждат не само бръчките, но и всички неприятности. Защото, както става ясно, истинският лукс на студиото за красота в никакъв случай не се състои в това да намажат тялото и лицето ви със скъпи продукти. И съвсем не е най-важното каква марка балсам или боди лосион използват в кабината, дали в състава му има морска сол, билки или водорасли и какво е фирменото наименование на мазилото. Важни са единствено илюзията за безгрижие, покоят и тоталният релакс, с които ви даряват в тези оазиси на красотата.
Именно от това женско бягство се страхуват мъжете, и по-точно - то да не ви стане навик.
Изповедта на една англичанка.
На Запад жените отделят една цяла отпуска, за да се погрижат за себе си. Ето какво разказва „еднократна" посетителка на един от най-реномираните центрове за красота, разположен в изискан, свръхлуксозен хотел:
„Още след пристигането и настаняването ни се започна с двудневен релакс-ритуал и с продължителна програма за разкрасяване на лицето стъпка по стъпка: след основното почистване и масажа следва т. нар. маскена церемония. Нанася се маската, изчаква се известно време да подейства, след което се отстранява с компреси с хладка вода и... се нанася следващата. За мен уханната пилинг-маска от слънчогледови семена и масло от мащерка бе върхът на сладоледа. Подобни двудневни „разточителства" с лицето не се случват навсякъде, а само в най-добрите салони за красота.
Сигурна съм, че през лупата, която използва козметичката, се виждат и ужасни черни точки, но моята „фея" успя да ме зарадва с присъдата: „Имате изключително чисто лице!" Направо ми се искаше да я разцелувам. Сега разбирам, че не специалната медитативна фонова музика ми бе помогнала да се отпусна напълно, а мисълта какво правят в момента моите роднини и познати: мъжът ми сигурно се разхожда с по-малкия ни син в парка или пък монтира новите кухненски полици, които купихме още миналата седмица; приятелката ми Лидия е повалена в леглото от грип; майка ми е на изморително пътешествие по магазините. А аз бях избрала най-доброто за себе си и тази мисъл ме караше да цъфтя, да се почувствам като някоя от известните личности, отсядали в този хотел.
Истинско удоволствие е да гледаш как на подобно място всички жени са еднакви: разхождат се наоколо с еднакви халати и еднакви хавлиени тюрбани на главата. Прекрасно е усещането, че поне една седмица няма да ти се налага да се състезаваш със съперниците си по красота - тук всички са дошли за едно и също - да подирят покой. Струва ти се, че всички си приличате: няма я помощта на прическите, грима, тоалетите.
Третият ден започна с тайландски масаж, чийто смисъл е да освободи енергийните блокажи в тялото. В класните салони за красота имаш удоволствието да те „обработва" истинска тайландка. „Моята" ме повали на дюшека с нежен глас, в опит да говори правилно английски: „Отпуснете се, моля." След което се зае съсредоточено и безмълвно с всяка една част от тялото ми. Масажът нямаше нищо общо с това, което очаквах (разтриване и нежно галене). Точно обратното - теглене, огъване, пукане, разтърсване, усукване - като че направо хващаше ставите ми на живо. Един час по-късно, когато тайландката привърши, всичките ми енергийни пътища бяха „свободни", а аз бях обогатила познанията си с още две неща: първо, силата на една тайландка е обратнопропорционална на теглото й, и второ, да не правиш нищо, може да бъде изключително натоварващо. И след като вече бях напълно „успокоена" и нито един квадратен сантиметър от кожата ми не остана ненамазан с крем, неепилиран, непочистен и въобще - недокоснат по приятен начин (масажирал ли е някой старателно ушите или бузите ви?!), се пристъпи към пръстите на ръцете и краката ми. Те бяха обилно намазани с крем, потопени в парафин и за капак пъхнати в специални „ръкавици", за да си „починат".
Един час, посветен само на ръцете, два часа - само на ходилата, и отделно още половин час -само на петите.
Не ми стигна време да пробвам биолифтинга и антицелулитните програми, защото „красивата" ми отпуска бе изтекла неусетно. Разбира се, този перфектно организиран разкрасителен маратон не заличи като с магическа пръчка бръчките на челото ми и тези около устните ми, но ме дари с усещането, че за три дни съм била в рая.
Е, мили дами какво е някакъв си нищожен ден в годината пред перспективата за подобно „красиво" приключение. Ако сте се решили да пристъпите прага на някой салон за красота (а у нас вече има достатъчно луксозни), не обръщайте след това внимание на подигравателното подмятане на съпруга си: „Да не би да си въобразяваш, че си станала по-красива?"
Важното е как се чувстваш, защото красотата идва отвътре.
07.03.2006/Vasha _Penelopa
